Какво е общото между кисело мляко “Бор Чвор”, фалшивата криптовалута OneCoin и бисквитките “Tuc”?

Какво е общото между кисело мляко “Бор Чвор”, фалшивата криптовалута OneCoin и бисквитките “Tuc”?

Плащали са сметките на десетки певци и певици.

Kонцертите на “Планета Пайнер” нямаше да същите без гигантските плакати на газирани напитки “Дерби” и кисело мляко “Бор Чвор”, висящи директно над сцената.

Планета Пайнер - Концерт

Летният хит на 2017 “За приятели на маса”, по-известен като “Шушана”, е с продуктово позициониране на фалшивата криптовалута OneCoin. В началото на 2018г. полицията разби компанията зад OneCoin [1], доказвайки че всъщност не е била нищо повече от финансова пирамида… И през 90те години, и сега фараоните се оказват щедри меценати, спонсориращи песните за маса.

Шушана и блокчейна

С реклама на продукти се плащат сметките на безброй изпълнители – естествено не само в България. 1.8% от всички думи в текстовете на топ 30 песни за 2010 на списание Billboard могат да се считат за форма на реклама [2]. Резултатите често са по-скоро абсурдни, отколкото артистични. Кенчета кока-кола Light намират място в прическата на Лейди Гага в песента Telephone, а пък смартфон Nokia е спътник на Katy Perry в песента й “Roar”, след като самолетът й катастрофира и тя се превръща в господар на джунглата.

Лейди Гага

Katy Perry

Поп-звездите Гери-Никол и Тита превръщат не само песните си, но и инстаграм-профилите си в перфектното място за реклама на цигари. Небрежните им снимки на маса са почти винаги в компанията на кутия цигари, поставена видимо и в точно определена позиция. Рекламата и продажбата на цигари във и около училища е забранена със закон. Предвид че учениците се доверяват повече на любимите си изпълнители отколкото на учителите си и че прекарват повече време онлайн отколкото в училище, може би е време да забраним и онлайн рекламата на цигари.

[1] Прокуратура на Република България, “Специализираната прокуратура участва в неутрализиране на международна група за пране на пари чрез виртуалната валута уанкойн”, https://www.prb.bg/bg/news/aktualno/specializiranata-prokuratura-uchastva-v-neutrali-2/, видяно на 23.01.2018
[2] Gloor, Storm. “Songs As Branding Platforms? A Historical Analysis of People, Places, and Products in Pop Music Lyrics.” Journal of the Music and Entertainment Industry Educators Association 14, no. 1 (2014): 39-60. https://doi.org/10.25101/14.2

Which book to read when it’s too late for “1984”?

The sales numbers of George Orwell’s most famous book 1984 should be included in the Democracy Index. Days after Trump’s election, 1984 topped Amazon’s book charts. In 2013, its sales rose dramatically after Edward Snowden’s revelations about NSA’s mass surveillance program. At the end of 2015, 1984 was among the best-sellers in Russia.

Unfortunately, the sales numbers of 1984 (and other dystopian novels like Fahrenheit 451 by Ray Bradbury or Brave New World by Aldous Huxley) only follow political tragedies. It is too late to read 1984 when 1984 is already here.

Which book to read when it’s too late for “1984”?
“From Dictatorship to Democracy” by Gene Sharp (pdf).

Gene Sharp is the world’s leading expert on non-violent revolution, nominated for a Nobel Peace Prize four times, founder of the Albert Einstein Institution and former researcher at Harvard University’s Center for International Affairs. His work — inspired by Gandhi and Henry Thoreau — inspired revolutions in countries throughout the entire world including Burma, Serbia, Georgia, Ukraine, Egypt (the Arab Spring).

“From Dictatorship to Democracy” was the instruction manual for bringing down dictators like Milošević and Mubarak.
Gene Sharp has assembled 198 different methods of nonviolent action to discredit, destabilize and, utterly, topple dictators. These include creative types of nonviolent protests, social non-cooperations, economic and political boycotts. Below just a few examples that can be relevant in the next months:

  • Mock funerals
  • Teach-ins (a fit for the March of Science on April 22?)
  • Suspension of social and sports activities (too late to stop the Super Bowl)
  • Protest emigration (probably not worth the risk if you have the wrong passport and might not be let back in)
  • Selective refusal of assistance by government aides

Some improvisations during the Serbian revolution to bring down Slobodan Milošević are examples of true socio-political art. Listen to Srdja Popovic, a leader of the anti-Milošević movement, to hear how a turkey with a red flower made the news in Belgrade in 1999.

Canadian startups, you’re welcome to Europe!

The answer to my business visa application to Canada: refused. The consulate’s explanation: You want to emigrate. Not welcome here.
Obviously, it is not enough to have already bought a return flight ticket. Or to have already paid the ticket for the 3-days conference you want to visit. Or to have paid the visa fee of $100 CAD. Or to have a job, a startup, a life somewhere else.

Representing the Berlin-based startup PaperHive at the SSP Annual Meeting, a large publishing and scholarly communication event, in June seems to be impossible. My sin: being Bulgarian and needing a visa.

Reflections of Canada by Dennis Jarvis licenced under CC BY-SA 2.0
Reflections of Canada by Dennis Jarvis licenced under CC BY-SA 2.0

Comparing Prime Minister’s Trudeau welcoming nature and PR performances with the reality of Canadian visa application bureaucracy makes you wonder how long a top-down process of value-transformation takes.

“Canada wants entrepreneurs!”: a program welcoming startups to the country. Well, I guess this does not apply to startups from Berlin who have co-founders from Eastern Europe.

I’m looking forward to the answer to my second application. No matter what the consulate in Vienna decides, I’m looking forward to meeting Canadian entrepreneurs at any place in Europe.

Canadian startups, you’re welcome to Europe!

Как българите в чужбина помагат на България

Времигрант

ВремигрантБългарски учени в чужбина като индиректна реклама за страната ни

Контакти за български фирми с инвеститори навън (напр. в Silicon Valley)

Помощ за българи, които се лекуват в чужбина (Лечение без граници)

Независим, аналитичен и различен журналистически поглед (Боян Юруков, Баница, Биволъ)

Развитие на социално-предприемаческото мислене в България (ОИБ, ЗвЧ, Тук-Там)

  • Идеите – това сме ние (българи в страната и чужбина, границите нямат значение нито за участници, нито за организатори)
  • Учители на ЗвЧ, завършили в чужбина и носещи различен опит у дома
  • Кариера в БГ
  • BG Careers Fair

Как модерната ни музика да стане популярна навън? (Концерти в чужбина, съвместно организирани със студентски организации, активни българи, наши лейбъли навън напр. Gibelin, Бай Ганьо – Манхайм, Хъшове – Берлин)

Как изкуството ни да стане известно навън?

  • Филмът Българ бе излъчен в няколко немски града пред голям брой българи и чужденци по инициатива на български студентски сдружения в чужбина.
  • Like.Bulgaria – уникален независим проект за бранд на България; стартиран от българския дизайнер Николай Тонков в Берлин, Германия

Гастарбайтерите и нуждата да строиш къщи у дома (Много временни работници пращат немалка част от изкараните си в чужбина пари, за да строят у дома.)

Социалното предприемачество в България

Настоящата статия бе публикувана преди по-малко от година в Glocal.bg, но информацията и посланията в нея 
продължават да са актуални. В дъното може да откриете нов списък, съдържащ имена и линкове към сайтовете на 
някои от най-впечатляващите български социално-предприемачески организации.

Мрежа от български студенти по медицина из цяла Европа, които помагат на лекуващи се навън българи; млади учители-вдъхновители на неочаквани места; хлебни къщи за по-сплотени общности; интересни видео-уроци за всички ученици; софтуерно образование за всеки. Социалните предприемачи са двигатели на промяната, амбициозни хора с иновативни решения за някои от най-належащите социални проблеми в обществото[1]. Има ги и в България. Креативността и инициативност им са част от инфраструктурата, нужна на едно адаптивно, сплотено и силно общество.

Автор: Александър Найденов

SE_involved in SEВ световен план около 2,8%[2] от всички заети могат да бъдат определени като социални предприемачи – независимо дали са заети в класически НПОта с мащабен ефект, или в организации, преследващи едновременно финансова независимост и положителна социална промяна. Макар че нямаме точни проучвания за България, по всяка вероятност се нареждаме до Румъния и Сърбия с около 2,7-3% заети в този сектор.

gtrendsПолзвайки за справка Google Trends може да отчетем покачване на интереса към темата „социален бизнес” след началото на световната финансова криза, около края на 2007г. Тенденцията се наблюдава и при класическото предприемачество. Три възможни обяснения са повишеният брой на безработните, търсещи финансов изход от положението си, нуждата от надежда за икономическа независимост, стимулирана от немалко популярни в медиите истории за успешни (социални) предприемачи, и, трето, силната вяра, че има прекалено много (социални) проблеми, които единствено отделните индивиди със собствени сили могат да решат. Един от най-ярките примери за социална иновация е микрокредитирането, чието начало поставя нобеловият лауреат от 2006 Мохамед Юнус, даваш финансова независимост на милиони жени в Бангладеш.

В България за социално предприемаческо се говори едва последните 2-3 години, като преди това дейността на различни социални иноватори просто не е била категоризирана по този начин. Отговорни за повишената публичност около темата са работата на организации като Обединени идеи за България, фондация „Работилница за граждански идеи”, Junior Achievement и на личности като Георги Камов. Отделни иноватори като Дарин Маджаров (Уча.се), Евгения Пеева (Заедно в час), Кирил Митов (Robopartans) и Трансформатори са впечатляващите истории на успех, върху които лупата на медиите с удоволствие се спира. Предаването на БНТ „Неделя по 3”, по инициатива на водещия в края на 2013г. и началото на 2014г. предприемача Боян Бенев, месеци наред отделяше специално внимание на десетки забележителни променящи статуквото инициативи.

Институционален интерес

Друга интересна тенденция, която се наблюдава в социалното предприемачество, е засилващият се институционален интерес към темата. През март 2014г. Комисията към ЕС взе решение да популяризира crowdfunding-a за социални иновации, в Страсбург по инициатива на Комисията и Парламента на 16-17. януари се проведе голяма конференция, посветена на социалната икономика и социалното предприемачество. В момента тече и второто европейско състезание за социални иновации. България също има собствена Национална концепция за социална икономика от 2011г., която има предимно описателен характер. Възможно обяснение на административния интерес е осъзнаването, че много обществени проблеми могат да бъдат решени единствено чрез скалирането на вече утвърдени, успешни модели за иновация.

Засилващ се професионализъм

Засилващият се професионализъм в сферата на социалното предприемачество е друго лесно забележимо явление. Случва се от части благодарение на международни организации като Ashoka и фондация Schwab, подкрепящи социални иноватори с финансиране, обучения и контакти, от части благодарение на кооперацията на много CSR-отдели на големи компании с неправителствени организации.

В България директната и индиректна обмяна на добри практики в екосистемата от (социални) предприемачи, иновативни бизнеси, активисти и общественици допринася за повишеното качество на работа. Инкубаторът за социални проекти на Обединени идеи за България е със силен акцент върху ученето-чрез-правене и партньорството с експерти; дългогодишната работа на Junior Achievement премества отговорността за социални подобрения върху още по-младите, а пък огромният брой събития за бизнес са активно посещавани от представители на неправителствения сектор.

Прогнози за развитието на социалното предприемачество

Две интересни прогнози за развитието на социалното предприемачество по света в идните 5-7 години споделя Британският съвет. От успешните социални иноватори ще се очакват много по-силно растеж, репликиране и скалиране на добрите модели на национално и международно ниво, а не толкова «иновации». В допълнение, секторът на социалните финанси ще е много по-широко приет. Инвестирането в проекти, което води едновременно до социална възвръщаемост при решаването на обществени проблеми и до цялостно (или поне частично) връщане на финансовата инвестиция ще е достъпно за всички.

Какво да очакваме от България?

Следващите големи социални проекти ще са свързани, неизненадващо, с дигитални иновации. Предприемачите от Jumpido (образователен софтуер) и Софтуерният университет, под координацията на Светлин Наков, вече разгръщат потенциала си в образователната сфера. Много любопитната група от програмисти „Общество” тепърва ще впечатлява с действията си в различни посоки като отворени данни, „умни градове”, околна среда и др.

Друго предизвикателство, което още очаква своята революция, е интеграцията на ромските малцинства. Решения могат да се очакват:

а) от скалирането на вече работещи, но все още непознати проекти,

б) от образователния сектор,

в) от чужбина: чрез прилагането на успешни чужди модели за интеграция.

Какво да поискаме от институциите?

Със сигурност няма нужда от специално юридическо лице за социални предприемачи. Не би помогнало никому, а евентуалните облекчения при тази правна форма биха довели до злоупотреби.

Социалното предприемачество е философия на учене през целия живот. Включването на темата в курсовете за безработни, предлагани от Бюрото по труда, ще даде реална алтернатива за немалко обезверени хора.

Достъп до социални каузи за учениците трябва да дават учителите. Едно общество от (социални) предприемачи може да съществува само ако я има инфраструктурата от инициативни млади хора. А тя се строи с мотивиране към самостоятелна работа по всевъзможни проекти.

Точно в България, където доверието в институциите да решават обществени проблеми е ниско, социалните иновации могат да се вмъкнат в онези ниши, където бюрокрацията и липсата на ресурси не позволяват подобрение. Културата на (социална) инициативност и справяне със собствени сили ще е гарант за адаптивно и силно общество.

Списък на социално-предприемачески активни организации в България (неизчерпателен, бива допълван):

  • Обединени идеи за България
  • Фабрика за идеи
  • Заедно в час
  • Тук-Там с Кариера в България
  • Софтуерен университет
  • Хлебни къщи
  • Arthesis Covers
  • Трансформатори
  • ТАраТАнци
  • CoShare
  • BG Careers Fair
  • Hack Bulgaria
  • Robopartans
  • Уча.се
  • Правата.ми
  • Snug essentials
  • Българска хранителна банка
  • Голям брой магазини и работилници за изделия, създадени от хора с увреждания

Нещо липсва? Коментирайте под статията с име и линк към организацията.


[1] Ashoka, фондация Schwab

Защо в 21ви век е неточно да се наречеш емигрант?

ВремигрнатиЗащо в 21ви век е неточно да се наречеш емигрант?

  • Скайп, фейсбук, whatsapp и невероятно евтините телефонни обаждания ни държат в постоянна близост до роднини и приятели;
  • Апликации като Snapchat зареждат контакти с приятели, живеещи и на други континенти, по неочаквано емоционален начин (различен от класическите социални медии!);
  • Не спираме да четем родните медии, да гледаме родните телевизии през проксита, youtube или дори като си плащаме за удоволствието;
  • Създаваме си собствени общности отвъд, възпроизвеждайки родното място;
  • Работим от разстояние със и за родното си място – с помощта на социални медии, интранети, през отпуски и ваканции;
  • Летим все по-често и по-евтино (натискът на ниско-тарифните авиолинии се очаква да се ускори идните години);
  • Правим планове за дългосрочно прибиране в родината (и се радваме на примерите на завърналите се);
  • Събираме пари за апартаменти или строим къщи у дома – в селата си, в малките си градове (познатите като „гастарбайтери“ временни работници издържат семейства от разстояние и строят неспирно с всяко спестено евро);
  • След като прекарваме толкова време, мислейки, четейки и работейки за физически далечната ни общност и след като всяко кратко прибиране ни зарежда емоционално за месеци напред, то емигрант със сигурност не е точното название за състоянието ни.

ВремигрантЗатова и времигранти.

В следващите няколко статии ще може да прочетете за конкретни начини, по които времигрантите ни са или могат да са полезни за българската общност.

Ето и някои от статиите:

Студенти в чужбина подкрепят българския бизнес

Студенти в чужбина подкрепят българския бизнес

StatistaЧували ли сте за statista? Това e най-голямата немска база данни, съдържаща милиони статистики, пазарни проучвания, доклади за разнообразни индустрии, проучвания на общественото мнение по безброй бизнес или обществени теми. Ако се интересувате кои компании са инвестирали най-много в онлайн реклама през 2014г., колко Starbucks-кафенета има в Германия или колко пари са склонни да платят немските iPhone-притежатели за една смартфон-апликация, то със сигурност може да посетите сайта.
За всеки бизнес достъпът до подходяща пазарна информация е нужна за всяко решение – как да се адресират потенциалните клиенти, ценообразуване, съобразяване с поведението на потребителите, позициониране според пазарни тенденции.

Подобна информация не идва безплатно.

Или трябва да разчитате на експерти в собствената си фирма, или да платите на външни консултанти, или да си платите за отделен индустриален доклад или абонамент за база данни. Цените на повечето доклади редовно надхвърлят стотици евро, а абонаментите си заслужават единствено, ако редовно имате нужда от специфична пазарна информация.

Цена на доклади в Статиста
Цена на доклади в Статиста. Тук цената на доклад за икономическото състояние и тенденции в различни браншове в България струва 250€

Е, ето ви една идея. В Германия

студентите ни имат безплатен достъп

до базите данни на Statista.Същото вероятно важи за подобни сайтове във Великобритания, Франция или САЩ. Ако работите в стартъп или успешната ви в България компания обмисля експанзия в чужбина, може да помолите за малко помощ. Обърнете се към някой свой приятел, следващ навън. Със сигурност няма да има нищо против да ви прати нужните ви статистики и доклади.

 

България и Global Services Location Index

Да си номер 9 в световна класация по аутсорсинг на IT услуги [ATKearney] и организация на бизнес процесите, не е еднозначен успех за България. Особено ако основните предимства са ниската цена на труда и големият брой владеещи чужди езици. Негативите са тривиални, но позитивите все пак не бива да бъдат пренебрегвани:

  • заплатите в сектора са със сигурност по-високи от средните за страната
  • осигурява се възможност за хиляди млади българи с образование, от което пазарът е пренаситен (напр. икономически и бизнес науки, право, PR), да поддържат нормален стандарт на живот, докато открият по-добри възможности за реализация
  • осигурява се времеви прозорец за професионална преориентация (поне в някои случаи) към професии с по-добри шансове за реализация
  • има трансфер на знания, вкл. свързани с една по-добра работна култура
  • конкретно в IT-сектора се вижда и движение към инженерни дейности с много по-висока добавена стойност (основаване на голям брой развойни центрове напр. на VMWare, Luxsoft и т.н.)

Страната ни е част от глобалния пазар на стоки, информация и човешки труд, затова на ролята ни на back office за по-богати западни държави трябва да се гледа като на временно, естествено състояние. Аутсорсинг индустрията осигурява буфер от сигурност за десетки хиляди млади хора.

Факт е, че трябва да се правят усилия от бизнес и политическия елит, да се ориентираме към повишаване на добавената стойност на продуктите и услугите (виж Walltopia). Предприемаческият сектор на свой ред има нужда от сериозна подкрепа в областите на маркетинга и продажбите именно в чужбина, където са клиентите (Централна и Западна Европа, Канада, САЩ, Китай). Тук ролята на високо-квалифицираната диаспора е силно подценявана, като от Времигрант се надяваме да помогнем с работата и контактите си за достигане на желаните чужди пазари.

Country rankings

 

Bulgaria - IT Outsourcing

Намаляване на реалната емиграция

Полети в Европа: 2013-2020EasyJet и AirBerlin спират да пътуват по дестинацията София – Берлин, Bulgaria Air ще има обаче полети до България всеки ден. В зависимост от промяната в цените ще преценим, дали някой е лобирал на правилните места (в момента без проблем могат да се намерят двупосочни билети от Берлин до София за 160-200лв.). При всички положения има сериозно покачване на броя на полетите в рамките на цяла Европа (според прогнози на Статфор за България ръстът между 2013-2020 ще е над 6% p.a.). Ако разстоянието между две точки не се мереше в километри, а в пари и време за пътуването, то напр. София щеше да е по-близо до Берлин отколкото Мюнхен до немската столица. Подобно скъсяване на разстоянията води до сериозно

намаляване на реалната емиграция,

поради запазването на връзките със социалните мрежи у дома, по-честите срещи, възможността да се работи от разстояние. Като „реална емиграция“ да се разбира разширено понятие за емиграция, което не обхваща само физическото присъствие в една страна, но и независимите от разстоянието 1) количество на социалните контакти към дадена територия или културна общност, 2) професионалната и социална активност , 3) културна обвързаност. Благодарение на социалните мрежи като фейсбук, скайп или дори snapchat реалната емиграция по всяка вероятност е намаляла сериозно в последните 5 години.

EU Number

В допълнение, роуминг-таксите в рамките на ЕС изчезват до година-две. И в момента вече има изключително конкурентни тарифи и пакети за разговори (и по-скоро интернет) в целия европейски съюз, та ползването на два номера се обезсмисля. За следващото си пътуване до София със сигурност ще ползвам „немския“ номер.

Българските фирми, особено стартъпите, разполагат с чудесни продукти с международен потенциал. Имат нужда обаче от времигранти, познаващи и митичното „отвъд“. Трябват нови пазари и най-добър достъп към тях вероятно има точно родната диаспора. Българското лоби в Силициевата долина в САЩ е познато на стартъп-екосистемата в София. Такива лобита със сигурност са нужни и в Европа, та е отговорност на българските сдружения в чужбина – студентски, професионални и неформални – и, може би, на родните институции да развиват подходящите способности и връзки.

Автор: Александър Найденов

 

Лостовете на диаспората

Потенциални пазари за България

 „For Mr. Belov, from Launchub, “the only way to have a big success is to have the developers here but the sales and marketing outsourced to places where those skills are developed to perfection, like London and Silicon Valley.” или Берлин 😉

Една изключително интересна статия за балканската, и в частност българската, стартъп-екосистема може да откриете в The New York Times от 7ми декември!

Авторката на материала, Боряна Джамбазова, е прекрасен пример за „лостовете“, с които българската диаспора разполага, за да работи с и за България дори от разстояние. Подобни материали, достигащи до стотици хиляди читатели вкл. инвеститори или мениджъри на фирми, оказват немалко влияние върху генералната настройка към даден район. Могат в даден момент да подкрепят – поне на емоционално ниво – дадено решение за работа с или инвестиция в компании в България.

Брандът „Made in Bulgaria“, ако въобще е познат на клиентите, не е непременно положително приет; тук е и ролята както на производителите да акцентират върху високо качество, така и на диаспората да бъде един неформален посланик и sales-човек на бизнеса ни.

Това е и ролята на Времигрант – стремим се да помагаме на български бизнеси да намират клиенти в чужбина.

Друг пример за добра публичност за страната ни в чужбина: The social innovations incubator „We are the ideas“ on euronews